| Махала Султани -с любов, спомени и още нещо!
   
На 1 км от село Тодювци се намира махала Султани. Махалата се намира в подножието на т.н Рашин баир. През ХIХ век махалата са живеели 60 човека. Тя е била административен център на околните махали и село Тодювци. Сега махалата е известна в района с меда на бай Васил и най-известния ловджия чичо Стойко. В близост до махалата има т.н. "Ловджийкска среща" - място, където в близкото минало местните ловджии си устройваха събирания след успешни ловувания. Мястото се използва за къмпингуване, като в близост има чешмичка с изворна вода.
Вероятно много хора си спомнят как преди години в Еленския балкан идваха много хора да летуват. А тази малка махаличка се пукаше по шевовете от деца, които бързаха още първите дни от ваканцията да отидат на село при баба и дядо. Понякога сме се събирали около 15-20 деца. Любимо място за игра ни беше ракиджийницата. Там се забъркваха тайни планове, играехме на жмичка или просто цакахме карти. Само в къщата на дядо Костадин и баба Станка идваха 6 деца (негови внуци) , а понякога идваха и гости и тогава се спеше кой където намери. И само там ли беше така.Баба Станка беше широка душа. Не знам кога успяваше, но сутрин децата от махалата се изсипвахме там, а на масата имаше грамадна купчина бухти или мекици и стигаха за цял батальон деца. Моята баба Живка, която доживя до 97 години беше голяма приятелка на баба Станка. Трите със баба Мария(сестрата на баба Станка) се събираха да си хортуват и да чепкат вълна- работа в, която участвахме и ние децата. С отворени уста слушахме разказите на трите бабички и попивахме мъдроста на тези три жени, които бяха събрали мъдростта на цял век.
Нямам спомен да ни е било скучно. Винаги бяхме организирали нещо интересно за деня. Постоянно правехме преходи в балкана, съчетани с пикници. Събирахме билки. На село имаше един дядо Хилко, който се занимаваше с изкупуване на билки и гъби. Кой знае колко пари не сме събирали, но ни стигаха. Вечер се организирахме да пазим картофите и царевицата от прасета. Велики вечери. То прасетата при тази аларма, която вдигахме не смееха да припарят. Това бяха едни романтични вечери, когато сядахме около огъня и пеехме и свирехме с китари. За да са приятни вечерите предварително се събираха дърва, някой носеше нещо за ядене(я баничка,я мекици). Моята баба се представяше с ябълков сладкиш-неин и на майка специалитет. Налавяхме си риба и раци. На вечерите идваха и деца от Тодювци. Но те бяха наша запазена марка, на децата от Султани: Красимир, Таня, Светла, Албена, Коце, Иван, Васил Зърков(малкия), Васил Зърков(големия), Пепи, моя милост. До махалата имаше нива, на която беше направена колиба с осветление. Там пазехме. От Тодювци идваха Даниел, Юлиан, Свилен, Виолета, Нели, Васил(тодювския), Цецо, Цочката, Гошо (геройчето) и Мери Хюз, Гълъб, Валя, Кинчето, Петя и Ваня. От Карандили- Краси(руския). Може би пропускам някой- нека да не ми се сърди. Но тези бяхме най-постоянните,най-запалените и най-влюбените в нашата компания и балкан деца. Идваха и много други деца, които се появяваха за по-кратко време или просто гостуваха на някого. Всеки беше добре дошъл. Бързо се запознавахме и лесно се сприятелявахме. Някои приятелства ни останаха за цял живот.
Реката- тя беше нашето място за отдих и емоции. Къпането беше свързано с големи емоции. До Тодювци имаше един вир, който кой знае защо се казваше "Женския плаж". Там по цяло лято се къпехме и беше забавно да се гледа цялото кълбо от кикотещи се дечурлига. |
Махала Султани